Някъде тук

Звук от чамове и кречетала, накъсана реч и миризма на скари. Огромна тълпа, изпълнила тесния площад, в центъра на който се вие хоро под звуците на гайди и тъпан. Хора на балкони и прозорци, стиснали чаши в ръце, говорейки по между си или просто гледайки множеството под тях. Малко по – надолу по улицата мъж с костюм, странен хибрид между Наполеон и Винету, преминава пред две седнали на пейка баби. Жена, която се кани да го снима. Мъжът се спуска към нея, прегръща я. Жената пищи, после започва да се смее.
Тълпата пропуска странните същества, на кръстовете на които са вързани чамовете. Огромните им глави се издигат до 2-3 метра над хората, като върховете им се кръстосват, когато съществата тръгнат едно към друго. До тях мечка с рога дърпа черешово топче, върху което е седнала млада девица с мустаци и руж по бузите. Девицата удря мечката – демон по гърба с голям камшик, звярът се извива от болка.
В страни от кукерите, в една тясна уличка, възрастен мъж с два зъба в устата, слаб като лозова пръчка, прибира конете си в обора. Синът му ги разпряга от двуколка с автомобилни гуми, след което запрята ръкави и избутва колата по нагорнището, докато заеме мястото си между двете купчини дърва за огрев. Бащата затваря обора, приближава се до сина си и му подава малка пластмасова бутилка. Вдигат наздравица и отпиват. Между къщите се вижда множеството на площада, двамата мъже го гледат. Бащата се усмихва. Затваря бутилчицата и махва на сина си, тръгвайки към хорото и кукерското шествие. Сега на площада има огромна люлка, на която се люлеят младежи и девойки в носии. Люлеят се силно, сякаш всеки миг ще литнат. Бащата разперва ръце и бърза колкото може към тях. Синът гледа известно време след него, обръща се и поема по склона нагоре.
Къщите оредяват. Калдъръмът преминава в утъпкана пътека. Към сина се присъединяват младежи с раници и бири в ръце. Поздравяват се. Пътеката рязко тръгва нагоре, навлизайки в гората. Топло е, но встрани, в сенките на дърветата, има островчета замръзнал сняг. Хора от групата свалят връхните си дрехи. Покрай пътеката на места има грубо сковани пейки, на които сядат две момичета с ризи и цветя в косите, за да си починат. Момче отчупва борова смола от дървото до тях и започва да я дъвче.
На върха, около параклиса, има опънати палатки. Мястото е малко, хората са налягали един до друг. В центъра на полянката догаря огъня от вечерта. Брадат мъж с гайда отпива от бутилка вино, усмихва се и подхваща песен. От една палатка изпълзява младеж, разтърква очи, след което започва да подскача на едно място, за да се раздвижи.
Синът застава пред малкия параклис. Вратата е заключена. През процепа се вижда вътрешността – икони и свещник. Освен от малкото прозорче, светлина нахлува и от покрива.
Синът се качва на покрива и намира счупената каменна керемида. Маха я. Младеж иска да му помогне, синът му я подава от покрива. Ще я свали долу, в селото, на малката полянка няма място за ненужни боклуци. На нейно място ще качи нова и здрава. Синът присяда на дебел дънер, излъскан до блясък от вековна употреба и пали цигара. До него присяда младежът. Двамата говорят за бъдещето и миналото, а под тях е селото с димящите си комини и глъчката, с гробището на отсрещния слон оттатък реката, картофените ниви и оборите, пред които са накацали птици.
Близо до птиците има малка схлупена къща, от която излиза баба и плисва леген с вода. Птиците изплашено се вдигат. Синът и младежът следят полета им.
Една от птиците се откъсва от групата и полита нагоре към планината. Прелита над селото, над колите, тръгнали към събора, над ханчето край пътя, пикира над скална гробница, но отново се вдига, за да прелети над мъж, играещ си с кучето пред самотната си колиба в планината. Все по – нагоре, нагоре, докато прелита над хребета. Каца на високо, изсъхнало дърво и поглежда към хората, опитващи се да се изкачат по склона, нарамили ските си. Зад тях се вижда лифтът и хората на него, които от това разстояние приличат на наниз пендари.
Една жена от групата замеря със сняг мъж, който със смях тръгва да я гони, Двамата потъват в гората. Някой отзад им подвиква, но те не го чуват. Нагоре по склона, нагоре, докато цветните им костюми се скриват между дърветата.
Мъжът почти догонва жената, която със смях тича между надвисналите клони. Изведнъж жената се спира. Мъжът силно я прегръща, като двамата падат в снега. Смеят се. Жената се изправя и посочва на мъжа гледката, разкрила се между храстите. Двамата се изправят. Пред тях е селото с всичкия дим от десетките скари, комини, цигари, със стотиците пеещи чамове, стотиците смеещи се погледи, хилядите танцуващи сърца.
Зад мъжа се появяват останалите от групата, подвиквайки им да се връщат. Мъжът им показва селото. Хората се нареждат един до друг, душите им поемат гледката, а очите им търсят пътеката. Сега ще се върнат, за да оставят ските си, после поемат към песните.
Пред параклиса синът изгася цигарата, стиска мъжки ръката на младежа и поема отново надолу, към празника. Зад него продължава да звучи гайдата, която бавно заглъхва и се слива с музиката от селото.