Писателят

            Срещнаха се на оживения площад, пред входа на банката, в която се бе превърнала старата книжарница. Отначало младежът не го позна – хората бягаха от него, а възрастният мъж не успяваше да ги догони с бавната си, пенсионирана крачка.

            Младежът не избяга. Изненадан поздрави писателя. Старецът се усмихна и си поиска цигара, а после и стотинки за ядене.

            Двамата влязоха в съседното заведение за бързо хранене. Докато старецът ядеше хамбургера, с пълна уста започна да разказва за храната на своята младост, за вкуса на хляба и младите думи, за нанизите гевречета, които винаги свършваха с точка и никога с удивителен. Младежът го слушаше внимателно, а когато старецът се нахрани, го изпрати до малкото му жилище.

            На следващия ден младежът отново срещна стареца, на по – следващия също, и по – по – следващия... Винаги на площадчето, пред входа на банката, в която се бе превърнала старата книжарница. Старецът се хранеше за сметка на младежа, пушеше цигарите му и бавно разказваше – за тютюневите листа, които се сушат между страниците на книгите и за аромата на любовта, който е толкова деликатен, че е грехота да се вдишва през филтър. Старецът си спомняше детето, които е бил, детето, което е направил и детето, което никога не е съществувало, освен в една от книгите му, винаги на една и съща възраст, винаги яхнало въображаем кон, който понякога става за ядене, стига да не си много претенциозен. Завършваше винаги с десерта – как трябва да вали пудра захар вместо сняг, за да си подслади всеки живот, но и колко малка е разликата между снега и пудра захарта – и върху двете еднакво ясно личат жълтите пръски.

            Това продължи четири месеца, всеки ден, с изключение на неделите. В неделите старецът не излизаше, защото неговото дете идваше да го види.

            Един понеделник старецът не се появи. Нито във вторник. Дори не и в сряда, четвъртък и петък.

            В събота младежът отиде до тях и видя некролога на вратата. Седна в заведението за бързо хранене и запали цигара. После поръча храна, но не яде от нея.

На следващият ден написа първия си разказ. В него имаше аромат на любов, един въображаем кон и падаща от небето пудра захар.