Люлката

Люлее се люлката в ритъма на тарамбуката, която през деня е замлъкнала, изплашена от слънцето, превърнало плажа в късче от Сахара, а голи бедуини обикалят и пълнят с пясък желанията и мечтите си, стискат го в шепите и в умовете си, за да запазят за зимата топлината му, която топи снеговете и изсушава калта, в която затъват автомобилите, тръгнали към селото, за да посрещат приятели, зажаднели за спокойствието на гората, в която палатките образуват град, в който бих си построил дървена къща, пред която бих поставил люлка, в която да се люлее детето ми.